НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Самодивата"

Глава 7.

Е, вече имах своята значка за членство и собственото си сепаре. Не беше минал и месец от постъпването ми на служба в "Отдела по борба с нереалните индивиди". Бях прескочил "лайняната стълба" с голям л... , с голям скок. Бях най-бързо проспериралия млад инспектор. С извънредно разпореждане на министъра бях произведен в старши-инспектор. В клуба ме приеха с отворени обятия - младоците там бяха рядкост, а и вече бях знаменитост.
Какво повече можех да желая?

Онази сутрин, след като оставих новата си невеста да спи в тясната ми квартира, аз отидох право в отдела. Посрещнаха ме като възкръснал мъртвец.
Набързо се събра екип и съставихме план за действие. По моя идея една плазмена яка беше маскирана като перлена огърлица.
Нямаше време за губене.
Върнах се при моята любима, която вече ме чакаше да я отведа пред олтара.
Казах й, че това е огърлица, наследена от баба ми и тя с радост се съгласи да я носи на сватбата. Остави на мен да сложа огърлицата на шията й.
После....
После нахлу дежурният екип и я отведе, все още недоумяваща какво става.
Всичко мина бързо и гладко...

Осем часът е, клубът по това време е почти празен. Сам съм в сепарето. Държа в ръцете си въже от царевична коса, достатъчно здраво, за да издържи килограмите ми.
Завесите са спуснати, уверих се, че никой не може да наднича.
Стъпвам на масата и завързвам въжето здраво за дървената рамка на балдахина.
Получи се хубав клуп.
Свалих си папионката и я оставих внимателно на масата.
Разкопчах яката си.
Не се прекръстих...

добавена на 21.11.2006, 10:06

«предишна глава