НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Тиана Стефанова > "Момичето на тротоара"

Глава 1.

Прозорецът от страната на шофьора се отвори. От вътрешността на колата се показа мъж. Първото, което правеше впечатление у него, бяха огромните му кафеви очи. Изглеждаха мили и топли. Бяха очи на добър човек. После вниманието биха приковали устните му-плътни, с изящна форма. Черната му коса стърчеше във всички посоки, което му придаваше младежки и свеж вид. Самият той имаше особено излъчване. Приличаше много на испанец, заради матовата си кожа, устните и големите си тъмни очи. Сега се взираше в момичето срещу себе си- търсеше си проститутка. И изглежда точно я беше открил. Гледаше я изпитателно и строго. Тя му се струваше много красива, с дългата си кестенява коса и с кафявите си очи. Но още нещо в нея го накара да почувства, че не може да отдели поглед от нея. Попита:
- Как се казваш?
Момичето се втренчи в него. Гласът му премина през нея като ток. При други обстоятелства би си помислила, че се увлича по него. Но, тя имаше доста лошо мнение за мъжете, които прибягваха до нейните, и на всяка друга като нея, услуги. Затова, с най-отегчения глас, които успя да докара измърмори:
- Дарина. Компания ли си търсиш?
- Да. Искам точно твоята компания, Дари. Мислиш ли, че ще можеш да ми помогнеш...
- ...да помогна...
- ...да открия истината?
- Миличък, с мен ще откриеш всичко!
- Звучи ми прекалено изкуствено от твоята уста, но...скачай!
Дарина заобиколи колата, отвори предната врата и седна точно до мъжа. Внимателно започна да го разучава с поглед. Тя обичаше да гадае за характера на всеки мъж, само по неговите дрехи. Качвайки си в колата на който и да е, тя винаги се обзалагаше със себе си, дали ще се окаже някой садист, мазохист, прекалено комплексиран или дори свестен. Макар че, за нея свестни мъже не съществуваха. Още по-малко очакваше, че неин клиент може да бъде Свестен. Но на фона на биячите, които демонстрираха превъзходство над нея, някои бяха като неопитни момченца.
Дрехите на мъжа до нея не бяха нещо особено: дънки и пуловер. Така се обличаха клиентите й, които имат нещо общо с изкуството. Дари напълно съзнаваше, че това, което прави е абсурдно и доста често не отговаря на истината, но в някои редки случаи успяваше да познае, което не позволи на тази нейна игра да загуби своя смисъл.
Когато се осъзна, Дарина се обърна към него и започна да рецитира редовната си реплика:
- И за да сме наясно, не понасям извратености. Предлагам секс, какъвто пожелаеш, но без насилие...
Заради тези думи беше жестоко пребита преди около година, защото попадна на мъж, който особено много си падаше точно по извратените номера и боищата. Но, тя се чувстваше длъжна да каже, защото пред някои минаваше за жена, зад чиито гръб стои сводникът й, които би пребил всеки, повредил собствеността му.
- Дари, чуй ме - започна той- ако някой е решил да изпробва дясното си круше върху теб, той ще го направи, без значение какво си му казала или как си го предупреждавала. Качила си се в колата му по собствено желание, а голите думи не представляват гаранция за сигурността ти. Така че, спести си предупрежденията и предложенията. Няма значение какво говориш и как го казваш. Това, което е от най-голямо значение е, на какъв тип си попаднала. И ти го знаеш. Що се отнася до мен, не се притеснявай, аз не си падам по извратени изпълнения. Не търся това.
- А, какво всъщност търсиш?- прекъсна го на свой ред момичето.
- Ще разбереш - отвърна - и не ме гледай толкова изплашено. Казах ти, че нямам намерение да ти причинявам болка и ще удържа на думата си - той замълча за малко, спря колата и се обърна към нея, без да откъсва поглед от големите й очи- казвали ли са ти, че очите ти са прекрасни? Съвършени са! Като нарисувани. Невероятно!
Дари леко се изчерви, на което мъжът отвърна с усмивка. В главата си, тя не преставаше да издирва този модел на поведение при останалите си клиенти. Търсеше някой, които й бе казал нещо подобно, но уви - не намери такъв.
- Благодаря ти- изрече едва-едва доловимо Дарина и отново се изчерви, което я накара да се върне в шести клас, когато едно момче уж случайно я целуна по бузата. Чувстваше се също толкова неловко и странно, както сега. Тя се замисли. Присви очи, сякаш се напрягаше да си спомни името му. Не успя, макар че й се струваше, че се мъдри на върха на езика й. Осъзна обаче, че той не го е съобщил.- и...да, никой не ми го е казвал, особено по този начин.
- Което вероятно те обижда, защото ти не си глупава и отдавна си забелязала, че си повече от симпатична- довърши изречението й той и, сякаш прочел мисълта й, продължи - Можеш да ми казваш както си поискаш, но името ми е Стефан.
- Приятно ми е Стефане, обаче ти не ми даде възможност да се уточня за...аз не исках да кажа това, но ти... Всъщност, това, което имах в предвид е, че не всеки си позволява да прави подобни сравнения, когато ласкае жена. Повечето се страхуват да не оплескат нещо...
- Зарежи, Дари. Зная какво се опита да кажеш- каза Стефан, обърна се напред и потегли отново.
През остатъка от пътя и от разговора, той не я погледна отново. Не и в очите. Взираше се в шосето пред себе си, сякаш то му говореше нещо неистина важно и интересно. Тя го наблюдаваше внимателно. Изучаваше го, но вече беше разбрала- и един живот нямаше да й стигне, за да опознае този очарователен и странен човек. От една страна й се струваше високомерен, заради нуждата му да се показва като изискан познавач на иронията, от друга - прекалено земен и обикновен.
- ...какво ще кажеш? - чу се гласът на Стефан, който я измъкна от размислите й.
- Какво? - сепна се тя, взирайки се недоумяващо в него- не те чух...
- Казах, че възнамерявам да те заведа в къщата си и попитах какво ще кажеш за идеята ми- повтори Стефан, но този път в гласа му се долавяше нотка на досада.
- Не възразявам- отвърна момичето и погледна към ръцете си. Гледката малко я смути и тя побърза да ги скрие.
- Какво ти е на ръцете? - попита я.
- Нищо ми няма. Просто, няколко пъти направих една и съща грешка, на едно и също място. И сега нямам особено голям избор, трябва да си нося последствията.
- Белезите са очевидни- каза Стефан и повдигна вежди, за да подчертае, че тя не може да скрие от него, или от когото и да било истината за тях - какво се направи? Ряза ли ги?
- Какво ли не. Затова сега китките ми са покрити с тия отвратителни белези. Нарязвала съм се като шунка. Осъзнавам, че допускам грешка всеки път, когато отново посегна на живота си. Осъзнавам, че е глупаво, но никак не съжалявам за постъпката си. Изобщо не ми дреме, че някой ще ме помисли за луда. Не искам и да прикривам истината, като измислям тъпи лъжи и оправдания. Не съжалявам и за белезите. Всеки един си има история. Една гадна история. Аз си ги събирам и ги съхранявам. Те са моята безценна колекция, понеже нямам възможността да колекционирам нищо друго. Те са моята история.
Стефан мълчеше. Слушаше я внимателно, попивайки всяка нейна дума. А, тя му споделяше, защото усещаше, че съдбата й му е позната. Дарина продължи:
- Странно е, е нито една от тези рани нямаше за цел край на живота ми. Смятам, че преминах тази възраст, когато самоубийството е било вариант за спасение в главите на много момичета. Явно просто съм търсила някакъв вид отмъщение, но насочено не към когото трябва - момичето изрече тези думи със съжаление. За последен път погледна червеникавите дълги и релефни линии по китките си и скръсти ръце. И тя, като Стефан, се загледа в пътя пред себе си. Заговори отново- Предполагам, че е заради целия хаос. Нали знаеш какво е, когато в живота ти липсва дори жалко подобие на ред, от който толкова много се нуждаеш? Предполагам, че ти се е случвало да не можеш да подредиш мислите в главата си, защото те не спират да се мешат и разбъркват. Е, при мен постоянно беше така. И все още е! Мислех си , че такива неща се случват само на 13-14-годишните, но вече съм на 18, а положението си е все същото.
- Не е от възрастта - обади са най-сетне мъжът - или поне не само от нея. Как искаш да си уравновесена, когато си така несигурна в себе си? А, на тебе на челото ти е изписано...
Той млъкна и се заоглежда. Дари помисли, че приближават къщата му и че сега ще види къде живее този толкова странен и проницателен човек. Скоро колата се озова на алеята пред дома му. Момичето се почувства объркано при вида на двуетажната постройка. Гледаше я, така обикновена като всички останали и така отделена и грозна, като никоя друга.

добавена на 22.01.2007, 10:48

следваща глава »