НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Сънчо"

Глава първа

- Тихо, - прошепна професорът - може да я събудиш!
Две сенки върху стената се движеха бързо и методично. Заспалата жена леко похъркваше.
- Мисля че сме готови!
Мигащите светлини на рекламата сменяха цвета на лицето на спящата жена от виолетов в зелен и обратно веднъж на три секунди. Короната от кабели, прикрепена току-що на главата й, придаваше на спящата прилика със заспала горгона. Професорът нагласи за последно една стойка до леглото, след което двете сенки се плъзнаха към вратата, и се изнизаха от стаята.
- Бързо - все още шепнешком, каза професорът - скоро ще започне активната фаза.
Той и младежът зад него се шмугнаха в една стая на долния етаж и бързо заеха местата си сред безразборно разхвърляната апаратура. Вече с по-висок глас, професорът започна да дава инструкции
- Така! - каза той - Следи показанията на този уред. Когато стрелката мине 350, кажи ми!.
- И къде ще се появи? - развеселен запита асистентът, явно нехаещ за сериозността на положението.
- В този буркан - посочи, без да гледа, професорът към единия ъгъл на стаята.
- В буркан от туршия? - младежът едвам сдържаше смеха си - С какво си го напълнил?
- Над това работих дълго. - говореше професорът, без да откъсва очи от уредите за които отговаряше - Не се смей! Този разтвор дава отлична холографска картина. Пробвал съм го.
- Откъде намери такъв голям буркан? - не спираше да бърбори младежът - Мога цял да се пъхна в него.
- От един вехтошар. Баба ти не знае. - професорът се обърна и погледна внука си с налудничав блясък зад очилата - Платих 120 долара за него. Ако разбере, ще ме накълца и ще ме маринова вътре.
- Може и мен да побере, ако ни нареже по-наситно - младежът гледаше към светещия циферблат, който придаваше на пълничкото му лице вдъхновен вид.
- Даа, добре, че баба ти има здрав сън - промърмори дядото
Двамата се умълчаха.
- Дядо, - проговори момчето - моментът май дойде.
- Бързо, - каза професорът - ела и хвани тази ръчка! Като ти кажа, ще я местиш плавно напред!
Младежът изпълни всичко и с интерес се вгледа в буркана, осветен от три ярки лампи.
- Нищо не се вижда!
- Имай търпение, - каза дядото - трябва да уцелим точния баланс. Ще движиш ръчката бавно и плавно... Сега!
Младежът се изпълни с мистичен трепет. Бръмченето на генератора резонираше идеално с ускорения му пулс.
- Задръж! - каза дядото - Ето така...
- Дядо, виж!
В бистрата течност на буркана ставаше нещо.
- Не мърдай, моето момче! - с пресъхнало гърло каза възрастния човек - Каквото и да става, не мърдай!
Ярки цветове бързо се гонеха във вътрешността на буркана. Постепенно се оформи нещо, прилично на човешка глава, която бавно се въртеше и променяше размера си. После главата се промени в яйце, което бързо нарасна и се изгуби. На негово място се появи някакъв ръбест обект с кафеникав цвят и размазани очертания.
- Мощността е малка - мърмореше си дядото - Ще изгубим картината!
Той трескаво прехвърли ръка към един плъзгач и започна да го мести. Масата до тях затрепери
- Ще гръмнем - извика внукът
- Няма! Гледай, прояснява се!
Неясният обект в буркана наистина бе придобил по-ясни очертания и се уголемяваше. Точно в момента, когато фокусът на картината бе пълен, в буркана започна някаква реакция, течността кипна, стана матова, после изпусна ярка светлина и ...
Дядо и внук бяха вдигнали ръце пред очите си и не видяха, но успяха да чуят, как нещо тупна на дъното на буркана. Чу се звук от пукане на стъкло.
- Господи! - извика дядото - Ще стане късо съединение! Качвай се на масата!
- Спокойно, дядка! - каза внукът, стъпил вече на масата - Подът е сух.
- Как така сух? - запита дядото, стъпил с единия крак на друга маса. - Не се ли пукна буркана?
- Пукнал се е, - взираше се в полумрака младежът - но не виждам да е мокро.
- Какво?
Двамата започнаха трескаво да си пробиват път към ъгъла в който се намираше буркана. Пред тях имаше купища кутии, бидони, етажерки и кабели, които трябваше да прескачат или местят.
- Виж - каза момчето, което първо се добра до буркана. - Сухо е. Това нещо е паднало от етажерката и е счупило дъното.
Дядото гледаше като втрещен. В буркана имаше нещо ръбесто с неправилна форма и големина на мелничка за кафе. Лежеше върху дебелото стъкло на отчупилото се дъно на буркана.
- Ама че боклуци събираш, дядо! - запита внукът, клекнал върху една дървена табуретка - Какво е това?
- Не знам... - каза като в транс старият човек - Може ли пък да е...
- Какво?
- Трябва да го извадим от там. - каза дядото - Дай да наклоним буркана.
- Накъде?
Наистина, бурканът бе плътно ограден с разни предмети. Трябваше бързо да ги разчистят, а това не бе лека работа, предвид липсата на светлина и възбуденото състояние в което се намираха двамата. Натрупаха нещата как да е и се опитаха да отместят буркана, който започна да издава противни стържещи звуци.
- Ще събудим баба - каза момчето
- Няма значение - пъшкаше дядото, докато се опитваше да завърти тежкото стъклено нещо.
- Внимавай! - извика внукът
Непознатият обект в буркана се раздвижи. От корпуса му се отделиха няколко крачета, като на насекомо, всяко с различен размер и форма, и започнаха да опипват околното пространство. Уплахата накара двамата да се дръпнат назад. Бурканът падна и се разцепи на две части, които с дрънчене се търколиха на пода. Ръбестото нещо направи двуметров скок и се озова върху масата с управляващия пулт.
- Вратата! - викна дядото
- Заключена е! - викна внукът - Прозорецът!
Дядото се хвърли към отворения прозорец, но ръбестото "нещо" бе по-бързо и успя да скочи на перваза, откъдето изчезна в безлунната нощ.
- Върджиииил! - прогърмя над главите им.
- Сега я втасахме! - казаха си едновременно дядо и внук.

добавена на 02.05.2007, 02:20

следваща глава »