НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Сънчо"

Глава втора

- Говори ли с баба си?
- Говорих. Още ти е сърдита. Добре, че не ме намеси в цялата работа, иначе нямаше да говори и с мен.
- Ще ми се цупи цяла седмица - изпъшка професора - Какво мисли за сензорите?
- Мисли, че правиш експерименти с нея, докато спи. Каза, че щяла да се разведе.
- Нищо ново. - махна с ръка дядото - Развеждаме се от петдесет години. Успя ли да научиш какво е сънувала?
- Да.
Внукът седна във фотьойла до дядото.
- Не съм знаел, че баба има такива странни сънища.
- Винаги помни сънищата си. - каза дядото с оживление - Затова я избрах за експеримента. Отдавна не ми ги разказва, защото веднъж й се присмях.
- Да, тя ми каза. Снощи сънувала пак "абстрактни" сънища. Тя така ги нарича. Цяла нощ се опитвала да реши някакъв проблем, и останала с впечатлението, че ще успее. Чудно ми е, какво ще каже ако научи за онова нещо.
- И на мен ми е интересно. - каза професорът и погледна внука си със странен блясък в очите - Виж сега, какво излезе от записа на камерите.
Дядото пусна видеото.
- Интересно - каза внукът - Това май е женска глава.
- Да, това е баба ти на младини. - каза професорът и спря кадъра - Ето виж тази снимка. Тук баща ти е на три години.
- Вярно, това е баба! Без коса и вежди трудно се познава...
Продължиха да гледат.
- Ето, образът преди да се фокусира.
Дядото забави кадъра.
- Боже, това не е ли... - запита внукът
- Точно така! - отвърна въодушевен дядото - Това нещо намерихме в буркана. Виж сега това!
Дядото превъртя напред и пак пусна кадрите на забавена скорост.
- Боже! - възкликна внукът - Течността изчезва. Като че ли...
- Това нещо - избърза дядото - се е образувало от течността! Разбираш ли? Материализирали сме част от съня на баба ти. Течността е била материалът.
- Ама че измишльотина!
- Знам, - облегна се самодоволно дядото - звучи невероятно, но друго обяснение не намирам. Течността се е трансформирала в твърдо тяло.
- Откачена работа! - внукът клатеше недоверчиво глава. - И как е станало това?
- Не знам. - призна си дядото - Това е само най-доброто което ми хрумна като хипотеза. Да ти кажа право, имам чувството, че сме викали духове..
- Я стига! - засмя се внукът - Ти откога вярваш в духове?
- Ако не беше избягало... - каза тъжно дядото - Тази сутрин огледах под прозореца. Имаше няколко драскотини по цимента. Това нещо явно е доста тежко.
- Дай да отидем да видим - въодушеви се на свой ред младежът - Може да открием още следи!
- Едва ли! Следите водеха към градината...
- ...а там тревата е до пояс! - продължи изречението момчето - Ето ползата от добре поддържаната морава! Съседите как не са те линчували?
- Дааа, те през ден бръмчат с косачките... - промърмори дядото
- Я чакай! - внукът скочи - Ами ако...
Професорът не чака да чуе края. Двамата с момчето бързо излязоха навън.
***
- Стар проклетник! - процеди през стиснатите си устни старата жена - Сякаш нищо не се е случило!
Вратата на лабораторията бе открехната. Отвътре се чуваше глухо подрънкване на стъклария. Старата жена отвори вратата, с намерението да хване мъжа си на местопрестъплението. Това което видя обаче я накара да замръзне на място.
- Тихо!
Жената бързо се прекръсти. Все още не бе способна да каже и дума. Пред нея стоеше дяволът, насочил някакво оръжие към лицето й.
Беше висок около два метра, главата му бе странна смесица между козя и вълча муцуна с къси извити рога и брадичка. Целият бе покрит с косми. Беше облечен в шлифер, с обувки на краката и ръкавици на ръцете.
- Стига си се кръстила! Това не помага. - каза дяволът - Ти ли си жената на професора?
Жената кимна утвърдително.
- Браво на тебе! - усмихна се дяволът - Умна жена! Ако си седиш тихо, никой няма да пострада.
Дяволът бръкна в един от джобовете си и извади от там кутийка. Натисна някакво копче на кутийката и във въздуха се появи образ на нещо ръбесто, което се въртеше бавно.
- Виждала ли си това? - запита дяволът
Смут се изписа на лицето на жената.
- Знам, че си го виждала! - каза дяволът - Но не питам за това, в сънищата ти. Виждала ли си го тук, в къщата?
Жената, все още неспособна да говори поклати глава в знак на отрицание. Дяволът насочи оръжието към една стара ръкавица на пода и тя пламна. После отново го тикна под носа на жената
- Сигурна ли си?
Жената заклати енергично глава, този път в знак на съгласие.
- Лошо! - каза дяволът - Седни сега на този стол...
***
- Няма никакви следи! - съобщи внукът, след като се завърна от огледа на околните морави
- Дотук добре! - почеса се замислено професорът - Шансовете да е още в тревата се увеличават. Въпросът е как ще го хванем без да го изплашим.
Двамата се замислиха. Слънцето бе станало нетърпимо. Беше почти обяд.
- Слушай, дядо, - каза внукът - така или иначе ще се вдигне шум. Ако вземем косачката от татко, ще можем поне да го гоним. Тя е голяма, ще можем да се возим двамата. Аз ще карам, а ти ще държиш кепчето за риба. Ако пък го няма, поне ще ти окосим двора...
Професорът още се колебаеше.
- Баба може и да се зарадва...
- Добре, - каза професорът - давай поне да елиминираме тази възможност.
Момчето се приготви да тръгва.
- Върджиииил! - прозвуча страховит глас от къщата.
Дядо и внук замръзнаха на местата си.
- Бягай за косачката - каза тихо дядото
Внукът се постара да направи окуражителна гримаса, но в очите на дядо си прочете единствено поражение. Момчето вдигна рамене и хукна.
***
Професорът със свито сърце влезе в къщата. Както най-лошите предчувствия му подсказваха, вратата на лабораторията бе отворена. Жена му беше нахлула там, а това не беше добре - тя обикновено не влизаше в лабораторията. Кой знае, какво си бе въобразила след снощния инцидент! Е, поне ще решат въпроса по-бързо. Цяла седмица цупене не бе никак за предпочитане.
- Тихо!
Професорът трябваше да се справи едновременно с два шокиращи факта. В средата на лабораторията седеше вързана на стол жена му. До нея бе се изправил дяволът, с нещо пистолетоподобно в ръка, облечен с шлифер и с кубинки.
- Ема! Добре ли си? - запита професорът
- Добре е! - каза дяволът - Сядай тук!
Професорът бе принуден да се подчини. Дяволът го върза доста сръчно с един от многобройните кабели на апаратурата.
- А сега - каза дяволът - ако не си съберете бързо акъла, ще ви опека като два пъдпъдъка. Къде е това?
Дяволът отново показа образа на ръбестото нещо. Професорът погледна жена си, наведе глава и отговори.
- Избяга.
- Ааа, имаме напредък! - каза дяволът - И къде избяга?
- През прозореца. Скочи навън.
- Вие майтап ли си правите? - дяволът се приближи към професора с не много добри намерения
- Честна дума! - каза професорът - Има го записано на видеото. Може да го видите...
- Върджил! - Ема не издържа и се обърна с убийствен поглед към мъжа си - С какви извратени неща си се занимавал?
- После ще ти обясня, Ема. Няма нищо ненормално. Просто научен експеримент.
- Призовал си дявола!
- Няма дявол, Ема!
- Няма ли? А този кой е?
По време на съпружеския разговор, така наречения "дявол" изгледа записа от експеримента.
- Виж ти... - каза накрая той - Много интересно! Професоре, знаете ли, че с вас можем да се сработим...
- Ето, предлага ти сделка! - просъска жена му - Не продавай душата си, Върджил!
- Не ставай глупава, Ема! - не особено убедително и се скара професорът
- Тази жена пречи ли ви? - запита дяволът
- Да не сте посмели да я пипнете! - крайно възмутен каза професорът
Далечно бръмчене прекъсна разговора.
- Аха! - каза дяволът, след като погледна през прозореца - Внукът ви идва. Какво ще кажете да го включим в преговорите...
***
Когато навлезе в квартала на дядо си, Брайън бе крайно озадачен от необичайната тишина. По улиците не се виждаше жив човек. Беше ранен следобед и бе горещо. Косачката бръмчеше монотонно.
Кварталът бе наистина отдалечен от другите квартали, в малкото градче, но все по някой пенсионер можеше да се види по улиците му, дори и в такава жега. Пръскачките работеха, прехвръкваше по някоя птичка, котки дремеха по прозорците и лениво махаха с опашки, но човешка дейност не се забелязваше.
В една кола Брайън забеляза заспала възрастна жена. Беше облечена като за разходка до центъра на града. Сърцето на Брайън трепна. Той спря косачката, отиде до колата и надникна вътре. Жената обаче не бе мъртва, просто си спеше с отворена уста. Заспала така на волана?
Брайън се огледа. В сянката на беседка от розови храсти спеше мистър Фукс. Беше прегърнал едно градинско гребло.
Имаше и други заспали. На верандата на отсрещната къща едно момиченце бе полегнало на стол-люлка, прегърнало малко жълто кученце.
Брайън отново подкара косачката. Сърцето му биеше тревожно. По верандите и моравите на околните къщи се забелязваха и други спящи. Никой не се смущаваше от шума на косачката. Някои от спящите дори се наместваха по-удобно. Брайън натисна педала на газта
***
Когато се най-после пристигна в къщата на дядо си, момчето не завари никого навън. Беше странно. Старецът би трябвало да е в моравата!
- Дядо!
Никой не се обади. Брайън спря косачката и влезе в къщата. Беше тихо.
- Дядо, бабо!
Никакъв отговор.
Огледа се. Вратата на лабораторията беше леко открехната. Това не беше нормално - дядо му винаги я заключваше. Реши да надникне вътре, но звънецът на вратата го спря. Брайън се зачуди накъде да тръгне. В този момент някой се показа от лабораторията. Брайън направи крачка назад от изненада.
- Тихо!
Странното същество срещу него носеше някакво оръжие.
Звънецът звънеше упорито.
Съществото се приближи до Брайън с насочено оръжие. Гримасата, която направи оголи остри като на вълк зъби.
- Отвори внимателно. - каза съществото - И внимавай, дядо ти и баба ти са ми в ръцете. Който и да е - отпрати го!
Брайън се опита да не изглежда уплашен и отвори внимателно вратата. Вън нямаше никой.
- Никой няма - каза Брайън - Да огледам ли?
Похитителят погледна зад рамото му. Брайън усети противен дъх до ухото си.
- Затвори!
Брайън затвори вратата
- Заключи!
Брайън превъртя ключа.
Непознатият звяр го хвана за рамото и го дръпна назад. Поведе го към лабораторията. Когато стигнаха до полуотворената врата, звярът го блъсна вътре.
Брайън налетя на два празни стола, спъна се в тях и падна на пода.
Чу как непознатият извика нещо неразбираемо и когато се обърна, Брайън видя насочено срещу себе си оръжие. В момента, когато очакваше да го застрелят, се чу звън на счупено стъкло и похитителят се строполи на пода. Цялата му глава бе омотана в нещо като тесто със зелен цвят.
През прозореца нахлуха две огромни хлебарки, едната сграбчи Брайън, другата - поваления похитител и бързо изскочиха навън. Вдигнаха се във въздуха.
От все по-високо и по-високо, Брайън можеше да види още няколко гигантски хлебарки щъкащи из моравата и по къщата. Красивата Дейзи от горните класове спеше по монокини на надуваем стол в центъра на голям басейн, няколко къщи по-нататък.
Хлебарката на Брайън отвори една ниша в корема си и го погълна вътре. Брайън почувства странен пристъп на умора и изпадна в несвяст.
...
- Нека ви разкажа една история...
Гласът идваше от полумрака в който можеше да се различи само силуета на говорещия. Брайън, баба му и дядо му, настанени на удобна кушетка, не смееха да мръднат. Охраняваха ги трите хлебарки, които ги бяха донесли до тук.
Разказът започна.

добавена на 02.05.2007, 02:20

«предишна глава

следваща глава »