НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Сънчо"

Глава трета

"Преди около 30 000 години наш кораб с колонизатори каца на една планета, твърде удобна за заселване, поради благоприятните си природни дадености. Изследванията показват, че на планетата няма цивилизации, които биха могли да застрашават нашите заселници. Всички разумни същества на планетата са в начален стадии на развитието си. Един вид обаче, прави силно впечатление на нашите изследователи. Този маймуноподобен притежава значително по-голям мозък от събратята си и същевременно използва твърде малка част от него. Оставен на свободната конкуренция между видовете, той би загинал за по-малко от хиляда години.
Тогава се взема решение планетата да не бъде колонизирана, а да бъде предоставена на този вид маймуни и тяхното развитие да бъде подпомогнато по такъв начин, че те да създадат стабилна, и високоразвита цивилизация. Наш екип се установява във вътрешността на спътника на въпросната планета и работата започва.
Извършват се някои генетични подобрения, повишаващи общата устойчивост на вида. Премахват се повечето му естествени врагове. Под формата на различни видове религии се създава система за даване на съвети и готови решения до момента, в който младата цивилизация укрепне, и започне да функционира самостоятелно.
Не след дълго човекът вече няма съперници на Земята. Започва със собствени сили да завзема нови територии, сам прави научни открития, насочва погледа си към цели извън родната си планета. Нашата намеса се свежда до минимум, защото вече съществува реална опасност човекът да я забележи, а това сериозно би навредило на развитието му. Наша единствена грижа вече е само да ви пазим от сериозни бедствия, като всемирния Потоп, например."

Разказвачът направи пауза. Цареше гробна тишина.

"Защо все пак е било взето решението да подкрепим един обречен вид, вместо да колонизираме една перспективна планета? Отговорът се крие във вашия мозък.
Всяка нощ, всеки човек на Земята получава кодирана в сънищата си задача. През деня, без сам да знае, човешкият мозък я обработва, и когато отново заспи ни връща резултата, кодиран в сънища. Това се повтаря откакто човек съществува.
Човекът в пещерите е получавал и обработвал същите по сложност, и обем задачи, като съвременният професор по атомна физика. Няма значение дали миете чинии в ресторант или решавате съдбините на цяла държава. Няма значение дали сте пеленаче или сте на сто години - мозъкът ви е еднакво важен за нас. Човешкият мозък е все още най-ефективният естествен компютър във вселената."

Обстановката около тримата представители на човешкия род бе достатъчно невероятна за да изглежда вярно това, което им се говореше. Разказвачът извади една стъкленица и я постави на осветената част от масата пред себе си. Ръката му бе костелива с шест дълги пръста, завършващи с остри нокти.
- Ето предметът, който ви е избягал снощи. - каза той - Сам по себе си, той е една идея, която госпожа професоршата е разработвала и ни е върнала в съня си. Снабдена е с подсилена система за защита, която й позволява да се скрие от евентуални похитители - в случая Вие, професоре, и вашият внук.
Ноктестата ръка се прибра в сянката, за да се появи отново, този път държаща видеокасета.
- А това е записът на вашия експеримент. Прегледахме го подробно и трябва да Ви призная, че сме изумени.
Фигурата в сянка се изправи и лицето на разказвача изплува в светлото петно пред седналите на дивана.
- Господи! - извика професоршата и се прекръсти.
- Не се кръстете, госпожо! - каза ухиленото лице - Аз не съм дяволът. Не бих казал, че е било блестящо хрумване на моите предшественици да играят ролите на дяволи в религиозните сънища, които сме пращали на древните пророци. Но фактът си е факт. - разказвачът се изправи в целия си грамаден ръст и добави - Дяволи всъщност няма.
Рогатото същество излезе иззад бюрото и след няколко крачки застана пред тримата арестанти.
- Въпросът, който трябва да решим сега е, какво да правим с вас? - каза то и започна да се разхожда бавно напред-назад - От една страна, благодарение на вас заловихме опасен и отдавна търсен престъпник. От друга - вашите експерименти могат да доведат до преждевременното ни разкриване, а това, повярвайте ми е много по-опасно за вас, отколкото за нас. Ако човечеството остане без закрила може да станете лесна плячка на разбойници подобни на този, който ви е посетил.
Рогатият спря да крачи и се обърна към професора.
- Знаете ли, че сте извадили голям късмет, професоре? Ако тази идея - рогатият посочи към стъкленицата на бюрото си - не беше строго секретна, ние едва ли щяхме да пристигнем толкова бързо. Индивидът с който сте се сблъскали е рецидивист с голямо досие, в което присъстват и много убийства. Сега и тримата можеше да бъдете мъртви. Ако продължите с експериментите си, нищо чудно да привлечете някой друг "почитател" на вашата идея за материализация. Крадците на информация непрекъснато търсят нови технологии за преодоляване на нашите защити. А трябва да си призная, вашият метод е колкото груб, толкова и ефективен. Не бихме се сетили да се пазим от подобни посегателства.
Рогатото същество отново се върна на бюрото си.
- Вече успяхме да разгадаем начина по който сте изолирали сигнала на съня. Нашите експерти подробно разгледаха вашата апаратура. Моите поздравления за нестандартния подход, който сте използвали. Но, уви, течността в която сте извършили материализацията липсва.
- Не съм искал да материализирам нищо. - каза професорът - Исках да получа триизмерен образ...
- Знам - прекъсна го съществото - Материализацията е станала случайно. Но въпреки това, тази течност ни трябва.
Рогатият се наведе напред и погледна лукаво към професора.
- Какво ще кажете професоре, да ни продадете вашия патент за холографската течност? В замяна ние ще ви върнем обратно на Земята, но ще трябва да блокираме в паметта ви спомена за вашите експерименти. Човечеството още не е узряло за тях.
Всички мълчаха.
- Какъв друг избор имаме? - запита след малко професорът
- Ще трябва да ви отведем от тук. Няма да се чувствате зле на новото си място, но ще бъдете лишени от компанията на себеподобните си. Хора извън Земята все още няма.
Последва кратка консултация между тримата.
- Добре. - каза накрая професорът - Ще обещаем да забравим за вас и ще ви позволя да блокирате експериментите ми, но формулата на течността ще ви продадем отделно.
- Ама че търговци! - засмя се искрено рогатия. - Чудя се дали не е трябвало да ви оставим на неандерталците преди 30 000 години?
Дяволоподобното същество се облегна назад и на масата остана да се вижда само ръката му с шестте ритмично потропващи пръста.
- И какво искате за формулата си?

добавена на 02.05.2007, 02:21

«предишна глава

следваща глава »