НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Ради Радев > "Човек без магия"

Глава 8.

Статуите от Храма на Цветовете започнаха да се срутват с грохот. В началото падаха малки камъни, после по-големи парчета. Мраморни мъже, жени и приказни създания падаха от огромна височина и се превръщаха на дребни късчета. Златния купол се разтвори, подобно на челюстта на гигантски звяр. И се разцепи на големи късове. Постепенно целия Храм се срина. Вдигнаха се облаци каменна пушилка и златен прах. Един мъж излезе от развалините на Храма. Невредим. Прах, на места бяла, на места златна го покриваше от главата до петите. На челото му личеше жигосана думата Амаг. Останките от Храма на Цветовете бяха обградени от над хиляда Ечарни. Строени в три обръча, всеки по-широк от предишния. След тях в една редица стояха наредени десетте Хилафи. Най-отзад в златна колесница с впрегнати четири еднорога седеше самия Върховен Каан. Маркус се доближи до първия обръч Ечарни. Вдигна ръце пред себе си и направи заклинание. Никой не можа да разбере точно думите и на какъв език са. След това Маркус изкрещя:
- Всички да паднат на колене! Воините Ечарни се строполиха като подкосени и коленичиха. Всичките хиляда деветедесет и осем. Бяха смаяни. Не можеха да проумеят как телата им правят нещо, което мозъците не желаят. Искаха, но не можеха да се изправят и да съсекат проклетия магьосник, който бе хвърлил заклинание над тях. И който необяснимо защо имаше надпис "АМАГ" на челото. Само единайсет мъже се удържаха прави. Десетте магьосници, които стояха в аурата на своя господар. Изглежда магията не бе достатъчно силна да го съкруши. Той им предлагаше защита, внушаваше им гордост и сила. Минавайки през кръговете на безпомощните Ечарни, Маркус стигна до декадата Хилафи. Те моментално започнаха да кълнат и да хвърлят някакви заклинания. Маркус изпъна дясната си ръка с длан напред. Каза презрително:
- Вече не владеете никакви магии. Превърнете се в Амаги. Повтори: - СТАНЕТЕ АМАГИ!
От качулките на десетте архимагьосници заизлиза пушек. Разнесе се миризма на изгоряла плът. Десетте паднаха на земята и взеха да посягат към лицата си, крещейки. Някои припаднаха от болка. Върховният Каан изгледа с отвращение своите ученици. После попита учудено:
- Ти си Амагът от Предсказанието, нали?
- Да. – съгласи се Маркус. Продължи: - Само че вече не съм Амаг. Ти обаче ще станеш такъв. Септона не отговори. Вместо това започна да произнася гърлено някакви странни думи на мъртъв език. Маркус разпозна заклинание за Енволтуване. С него Върховния Адепт щеше да призове Трите Демона. Самаел, Елохим и Леонард. Те трябваше убият Маркус, да отнемат душата му и да я завлекат направо в Ада. Маркус заповяда: -Превърни се в Амаг като слугите си! Септона погледна младежа и млъкна за момент, сякаш бе забравил думите на заклинанието. После обаче се опомни. И продължи с творенето на ужасната магия. Маркус вдигна ръце над главата си и изкрещя:
-ФАЦИНА КОРАМЕ ПЕВО АМАГ! Върховния Адепт затвори уста и падна на колене. Виждаше се как пули очи и се мъчи да се освободи от магията на Маркус. Вените по слепоочията му се издуха и заплашваха да се пръснат от напрягане. После едната магия надделя над другата. Върховния Каан Септона се прекърши. Раменете му се отпуснаха. Той замря, нищожен в своето безсилие. Маркус докосна с лявата си ръка огнения знак "АМАГ" на челото си. Вдигна високо дясната си ръка. В нея се образува кълбо от бяла светлина. То полетя, докосна лицето на Върховния Адепт и го повали в несвяст. Когато Маркус свали ръцете си, дамгата на челото му беше изчезнала. Жигата "АМАГ" се бе появила, съвсем прясна и димяща върху лоба на Върховния Каан. Маркус тръгна към златната колесница с четирите еднорога. Те бяха досущ като огромни бели коне. Само че от челата им стърчеше бял рог, дълъг колкото детска ръка и дебел колкото мъжки палец. Очите на създанията излъчваха разум и приличаха на човешки. Маркус започна да ги разпряга от каретата. Те запръхтяха и воинът-магьосник взе да им говори успокояващо. Не би си позволил да тормози едни магически създания, известни с добротата и благостта си, да дърпат колесницата му. До столицата. По скоро би впрегнал някой убиец. Ами да. Хиляда Ечарни. На разположение. Тъкмо можеха да се сменят, когато поискат. За да не се изморяват много. Внезапно чу глас до себе си:
- Господарю... - Маркус се обърна. Беше предводителят на Ечарните. Мъж на средна възраст, много добре сложен, с обръсната, лъщяща глава и дълги, извити надолу мустаци. Изглежда човекът имаше вродени магически способности, защото бе успял да се дотътри до него пълзешком. Бе превъзмогнал частично заклинанието, но все пак не можеше да се изправи. Маркус го подкани:
- Кажи. Генералът попита боязливо:
- Вие сте новият Владетел, нали?
- Да.
- Как да ви наричаме, господарю?
- Маркус. Казвам се Маркус. А как е твоето име?
- Аз съм генерал Пантотен, господарю. Предвождам всички Ечарни. Значи вие ще бъдете новия Върховен Каан, господарю Маркус?
- Да. Междувременно младежът успя да освободи четирите Еднорога от юздите и поводите им. Те изцвилиха в знак на благодарност и се разбягаха. Генерал Пантотен изглеждаше така, сякаш всичко в което някога е вярвал е било разрушено и е изчезнало. Като че ли в момента търсеше да го замени с нещо друго. Предложи:
- Господарю Маркус, аз и моите войници веднага ще положим клетва за вярност пред вас!
- По късно. Когато стигнем до столицата. И аз седна на трона на предишния Каан. А сега искам да завържете тези – Маркус посочи Септона и декадата бивши магьосници. - После ще ги вземем с нас в столицата Шамбала и ще ги завържем на Централния Площад. Ще трябва разбира се да свалите качулките им, генерале, за да могат всички да видят, че имат дамга Амаг на челата си. - Това е просто начин да ги осъдите на смърт, нали господарю? Тълпата направо ще ги разкъса. Знаете, че е наредено да се убиват Амагите, и освен това за тях има обявена награда.
- Именно. Не съм я издал аз тази заповед. В гласа на генерал Пантотен се появи безпокойство:
- Ами ако окажат съпротива, Господарю?
- Не се страхувай, генерале. Колкото и да били могъщи, вече не могат да направят никакво вълшебство. Вече са просто едни отчаяни нещастници, генерале. Вече са просто едни Хора без Магия.

добавена на 22.12.2004, 04:49

«предишна глава