НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Wolf > "Първична история"

Глава първа

Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след няколко ярда разви пълната си скорост. Бягаше леко и бързо, с дълги отмерени скокове, като привидение. Кошутите се втурнаха след водачката и в бесен бяг замятаха белите си огледала по стръмния склон. Избраха стръмнината, за да го откажат. Почвата беше камениста, обрасла с туфи жълтеникава трева, орлова папрат и ниски храсти между огромните стволове на цикориите. Ускори се максимално и продължи да бяга около половин миля с пределно темпо, свил уши привел леко глава и отпуснал опашка. Знаеше, че няма да го надбягат. Вместо да се втурне след тях, продължи направо- ниско в основата на склона. Дървесните стволове проредяха и отстъпиха място на по-ниска растителност покрай водното корито. Пресече пенливия поток с елегантен скок и разхвърля мъхнати кичури здравец, репеи и изсъхнали листа с огромните си предни лапи. Изви нагоре към склона и напрегна докрай мускулите си , за да стигне дефилето пръв. Нападалите, отчупени от ветровете клони препречваха пътя му и му пречеха да вижда. Прескачаше ги устремно, вперил взор напред. Още около двеста ярда поддържа темпото в посока, чертана само от мисълта му. Знаеше, че приближава разделната извивка между склона и върха, към която се спускаха кошутите. Ниските храсталаци, борчета и елшак отнемаха ценни мигове от малката му преднина. Последен скок и слънцето го блъсна в светла експлозия, иззад отдръпналата се гора. Изви малко надясно и се ускори по леката стръмнина. Задните му крайници удряха мощно тревата, отхвърляйки го като катапулти напред. Гърбът му виеше полукръгове в ритъма на скоковете и ловният му бяг отмерваше настървено времето до срещата. Чу ги преди да ги види и това не го изненада. Насочи се диагонално към края на сдвоената линия, в която се спускаха по обратната страна на хълма. Острият му поглед ги засече. Изравни ги точно в широката петдесетина ярда ивица равна ливада, между хълма и полегатия огромен склон на върха. Избра го за миг. Без да намаля и за момент скоростта, удари младото еленче в левия хълбок с рамо и го прекатури. От скоростта и силата на удара се отнесоха настрани и телата им се хлъзнаха безконтролно по влажната ливада. Част от секундата му бе нужна да се изправи на крака и да връхлети еленчето пак. Този път го захапа, с отмерено силно движение на врата си, в слабините. Мощната челюст се сключи и дългите му зъби разкъсаха кожата и част от коремната стена. Кошутите намалиха и заслизаха далеч от тях, диагонално по склона. Без да губи време отскочи, смени ъгъла и захапа малко над рамото. Еленът бе по-висок с около две педи от него, но далеч не толкова силен. Хищникът замята глава и зъбите му размазаха в кървава пихтия раменния мускул на еленчето. Мъчителният крясък секна мигове по-късно, когато най-сетне изправен на два крака докопа гърлото на плячката и стисна за последно. Не пусна извиващото се в безконтролна агония тяло, докато то не рухна безсилно към него и последните признаци на живот не сториха път на смърта. Едва тогава вдигна глава от трупа. Огледа склона. Навири уши в посока към ниския елшак пред гората. Отстъпи и погледна нагоре по хълма. Слънцето безстрастно сипеше светлина към ловната сцена. От премятането по тревата козината му бе мокра и настръхнала на места. Изтърси се и хиляди капчици вода завихриха многоцветно було около него. Пристъпи към трупа. Отсечен стържещ грак долетя от гората надолу. Отговориха му други. Погледна към тях за момент, после захапа корема. Яде без да бърза, поглъщайки апетитните кървави вътрешности на елена. Изяде много повече, отколкото му беше нужно. Огромният му корем дълбоко се изду. Щом се насити го изостави и пое тихо и съсредоточено към гората. Не се обърна и не погледна назад. Малките тъмни точици пълзящи бавно по небосклона започнаха да растат. Добиха формите на големи птици. Лешоядите и скалните орли бързаха да изпреварят нежеланата компания на гарваните.
Влезна в гората и очите му за миг разшириха зеници в хладния вековен сумрак. Чувстваше се преял и тежък. Заспуска се, без да бърза по покрития с окапали миналогодишни листа склон към долинката надолу. Мускулите в арките на плешките играеха ведно с гъвкавите му стъпки по наклона. Беше прекрасен седемгодишен вълк в разцвета на силите си. Твърде по-голям от съвременните си събратя, той беше създаден да ловува голяма и силна плячка. Беше по-тежък от осемдесет килограма и много здраво скроен. Огромната глава, мощната челюст, дълбокият гръден кош и дългите, силни крайници издаваха качествата на роден преследвач, способен да се надбягва и с най-бързите в горите. Ловец, който рядко се завръща от лов с празен стомах. Наближаваше реката в ранната утрин и тътена на водопада, идещ вляво и отдолу се смесваше с хора на птиците. Сенки прелитаха между дърветата и караха ушите му да се въртят в различни посоки. Заобиколи струпани на огромна камара нащърбени скални отломъци с избуяли помежду им млади дръвчета. Камъните изглеждаха почти черни в сенките на гората, обрасли по широките си плоски гърбове с мъх, лишеи и разхвърляни от бурите клони. Заспуска се в широк завой по склона, между гигантските дървесни стволове. Спираше периодично да подуши миризмите, пъплещи по горските течения. Обръщаше голямата си глава, следейки посоките, от които идеха. Избираше внимателно откъде да премине, избягвайки редките петна светлина. Достигна потока, но не излезе веднага на открито. Скрит зад гъстите сплетени пръсти на орловата папрат, огледа тясната ивичка земя и от двете страни на малкия речен приток. Бавно излезе от укритието си и изви глава по посока на течението. Не желаеше непредвидени срещи с други хищници. Богатият на риба поток примамваше мечките и срещите с тях никога не бяха безопасни. Не беше само това. Имаше и други, далеч по-опасни месоядни. Древният лес гъмжеше от живот. Продължи по десния бряг, докато стигна широк и плитък разлив. Спря и отново се огледа. Нагази до гърди в бистрата вода и жадно залочи. Ушите му не спираха да слушат гората. Неясен птичи крясък го сепна. Рязко вдигна глава и вместо да се върне, с няколко мощни скока пресече водната ивица. Изчезна в гъсталака отсреща, оставяйки мокри вадички след себе си. Без да спира притича през ниските ели. Не спря, докато не навлезе в гората. Огледа се в широк полукръг и бързо се отърси. Прекрасната му козина, бухнала от водната баня, преливаше от сиво-кафеникави тонове.
Ускори ход и премина в лек бяг. Спускаше се към по-дългата дясна страна на долината. Към широката скална стена. Достигна подножието и и се закатери между скалните зъбери нагоре. Най-после на своя територия. Изкачваше се към скалната тераса. Там зад нея, в една почти отвесна пещера, добре скрити от враждебни очи, трябваше да го очакват. Вълчицата и двете им миналогодишни малки. Понякога ги оставяха сами, но не и днес. Все още не бяха готови за едър лов. Все намираха с нещо да се заиграят, разсейвайки се поради липсата на опит. През по-голямата част от времето обикаляха наблизо под зоркия поглед на вълчицата, учейки изкуството на лова с птици, зайци и катерици, с които гората наоколо беше пълна. Достигна изядения от пороите праг на терасата и очаквателно се спря. Нямаше я. Премина бързо огромната плоча, свърна встрани под полегналата на една страна гигантска канара и нетърпеливо провря глава през подобния на комин отвор на пещерата. Нищо. Измъкна се, свърна и по обратния път се спусна към гората отдолу. Следваше дирите им с лекота по влажната почва в предверието на леса.
Зави навътре и продължи. Вълчицата отново ги бе извела на лов в околността. Гората беше необичайно тиха. Това не го притесняваше, често се случваше да падне от старост някое от огромните дървета или пък скални отломки да се откъртят търкаляйки се с грохот по отвесната стена. Случваше се и когато някой от големите хищници преминеше наоколо. Забърза по дирята. Прескочи полуизгнил, обрасъл с гъби дънер и сойка уплашено изкрещя от лещака над него. Сведе едрото си тяло под разперените многопръсти клони на една елхичка. Провря се през сдвоения дънер на стара, разклонена бреза, понечи да отскочи над сринатия бряг под корените и я усети. Сладникава непозната миризма, премесена с тънкия остър аромат на пушек. Замръзна. Нищо познато. Дирята ухаеше на близост, но непознатата миризма натрапчиво пропиваше хладния въздух наоколо. Не издържа и се спусна напред. Разсече с глава ниските клони и изскочи на полянката. При появата му двойка койоти и десетки грачещи птици се хвърлиха в различни посоки. С два скока стигна до мястото на което се бореха за апетитни хапки месо. Настръхнал, подивяло впери поглед в одраните, гротескно разкривени трупове, на вълчицата и техните малки. Безкрайно дълъг миг остана втренчен в зловещата гледка на смъртта. Не издаде звук, не помръдна мускул. Единствения белег за това, което бушуваше в примитивното му сърце, бяха очите. Великолепният, пълен с разсъдък поглед, отдръпваше ужасено мястото си пред свирепо безумие. Разбра го. Те никога повече нямаше да го очакват с нетърпение на хилядовековната остъргана от вятър и снегове скална тераса. Бавно, много бавно, горната му устна се изтегли назад. Гигантските бели зъби източиха смъртоностните си дъги напред, благородната му глава се сбърчи в безмълвния израз на зловеща заплаха. Обърна се безшумно и промъкна с котешка походка силното си тяло през брезите. Всичко в образа му вече бе различно. Не се връщаше от лов. Тръгваше на лов. За тези които бяха дръзнали да го сторят. Изви силното си тяло в спазъм и повърна. Месото което бе носил в стомаха си за тях. Сега бе излишна тежест. Затрупа го с шума и без да губи време се върна на полянката от другия и край. Под огромния сведен дъбов клон намери остатъци от огън. По-скоро ги надуши, защото бяха внимателно прикрити. Дълго обикаля, четейки книгата на миризмите по малката горска полянка. Спира да ги изследва само, когато го прекъсваше пресипналият грак на враните, накацали наоколо. Записа дълбоко в съзнанието си сладникавата миризма с лютивия привкус на пушек. После пое по нея. Настървен.

добавена на 06.06.2007, 04:03

следваща глава »