НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Последният землянин"

Глава 1.

"Имате трийсет секунди да задействате телепорта", прозвуча мелодичният глас от кабината. Мъжът се колебаеше. Около него вреше и кипеше. Последната все още здрава площадка бе на път да потъне в пламъците след няколко минути. Мъжът още веднъж погледна екрана на мобилния си компютър. В графата "Живи същества" стоеше цифрата "1".
Мъжът реши да изчака още няколко секунди. Огледа се. Докъдето поглед стигаше - лавата бе превзела повърхността. Това беше краят. Погледът на мъжа беше пълен с отчаяние. Без да бърза той влезе в кабината и затвори вратата. Имаше още няколко секунди за извършване на телепортирането. След кратко колебание, той натисна бутона.

Отвън червени пламъци се отразяваха в стъклата на изоставената кабина. Огънят щеше да я погълне след две-три минути.
* * *
- Ей, какво стана? Телепортът ли засече?
Мъжът бе все още замаян. Гласът на дежурния никак не го ободри.
- Всичко е наред. - каза накрая мъжът. Опита се да се усмихне, но не сполучи
- Добре дошъл на борда. - невидимият дежурен никак не се впечатли от липсата на ентусиазъм у току-що спасения - Има ли още някой там, долу?
- Май аз съм последният.
- И на мен така ми се струва. - каза дежурният - Трябва да отидеш в салона при другите. Там ще ти кажат какво да правиш. Салонът е вдясно.
- Като ти свърши дежурството, ела да пием по едно - отвърна мъжът на излизане.
- Ще дойда, да не забравиш? След три часа ме сменят.
- ОК.
* * *
- Лична карта?
- Нямам.
Мъжът беше последен на реда за идентификация. Останалите спасени вече бяха приключили с оформянето на документите и се готвеха да тръгват към кабините си.
- Изгоря в пожара? - предположи офицерът
- Нещо такова.
Офицерът насочи юмрук към лицето на мъжа.
- Гледайте тук - каза той
Скенерът, прикрепен на средния пръст на офицера, проблясна.
- Странно - промърмори офицерът след като погледна в дланта си - И тук ви няма... Не сте ли пътували извън планетата?
- Пътувал съм.
Офицерът се вгледа внимателно в новодошлия. Невзрачен тип, спокойно си пуши и се усмихва. Можеше пък да е от секретните служби. Я по-добре да не си създава главоболия!
- Е, добре - промърмори офицерът - Ще попълним формуляра ръчно.
Новодошлият гледаше с интерес младежа пред себе си. "Сигурно още има пъпки по челото", мислеше си мъжът. Момчето в униформа бе дребно, с вид на гимназист. На хилавата си китка носеше огромен архаичен часовник с блестяща метална верижка. От време на време нервно потракваше с него.
- Месторождение?
- Земя. Система - Ц1
- Възраст?
- 13 568
- Земни години? - младежът вдигна нос от формуляра
- Земни години.
Офицерът погледна за момент мъжа пред себе си и в графата "Възраст" отбеляза "55".
- Име?
- Луцифер.
Офицерът изпъшка.
- Не можете ли да измислите нещо друго? - умолително погледна той мъжа.
- Това ми е името.
Офицерът се предаде.
- Ще си поръчам една сода. Не възразявате, нали?
Мъжът кимна. Чашата със сода бе донесена от нервна жена в работен комбинезон.
- Имам си достатъчно работа, Парсифал! Защо не събудиш Мирна?
Жената забеляза новодошлия.
- Вие ще искате ли нещо?
- Не, благодаря.
Жената им завъртя гръб и си отиде.
- Зле сме с персонала - обясни младият офицер, след като изпи половината чаша. - Когато не сме на смяна, се въртим на бара. Това беше д-р Настя - нашият лекар.
- Парсифал? Интересно име. - засмя се мъжът
- И вашето си го бива - каза заядливо младежът, докато попълваше някакви данни във формуляра - Предпочитам да ми викат на фамилия - Велински.
- Хм, сега пък Велински… - едва чуто каза мъжът
След десетина минути формулярът беше попълнен. Младият офицер се облегна назад и разкопча яката си.
- Тежко дежурство а? - прояви съчувствие мъжът.
- Имаме проблеми с климатика, - охотно отговори офицерът - Третият помощник се разболя, сега трябва да върша и неговата работа. Не съм спал 36 часа.
- Кофти... Пушите ли?
- Не, благодаря. - момчето остави формулярите на съседната седалка и допи чашата със сода.
Личеше си, че не му се тръгва. Мъжът се постара да изглежда предразполагащо.
- Всъщност, - запита след малко младежът - какво стана там? На Земята, де... Екологична катастрофа? Война?
- Не. Направих една грешка.
- Грешка? И сте затрил цяла планета?
- Така излиза.
- Абе ти си голям чешит! - засмя се офицерът.
Мъжът пред него не даваше вид да е способен да убие и муха. Имаше по-скоро вид на свещеник. Младежът се постара да подтисне смеха си.
- Да не сте главният енергетик?
- Не - мъжът запали нова цигара - Пречи ли ти пушекът?
- Ами! Пушете си. - момчето махна с ръка - И как я свършихте тази работа?
- Имаш ли време да слушаш? - попита мъжът
- Няма страшно. - младежът погледна часовника си - Още пет часа трябва да съм буден. Капитанът и да иска не може да ме уволни. Курсът е дълъг, а помощник-капитана изчезна на предната спирка. Препи ли, убиха ли го - все тая.
- Решил е да напусне жена си.
- Е, - засмя се отново момчето - щом казваш... Аз ще си поръчам нещо за ядене. Вие гладен ли сте?
- Не е ли по-добре да не тревожим докторката? - запита мъжът
- Прав сте, ще отидем в кухнята.
- Там пуши ли се?
- Като я няма Мирна - няма проблеми. Тя сега спи.
Двамата отидоха в кухнята. Младият офицер си сервира и започна да яде лакомо. Мъжът каза, че още не е гладен.
- Та как обърка работите? - запита младежът след първите няколко хапки.
Мъжът започна разказа си.

добавена на 06.06.2007, 04:17

следваща глава »