НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Последният землянин"

Глава 2.

"Всичко започна преди три години - в нощта на ежегодния бал на предателите - най-многолюдният бал, организиран от "Сили на мрака" ЕАД.
Веселбата беше в разгара си, сделките и интригите - неотменима част от подобни балове - също. Очакваше се с нетърпение момента в който щях да обявя номинираните за голямата награда "Предател на годината"
Неочаквано билбордовете, на които обикновено течеха борсовите индекси за една седмица напред, се изпълниха с важна новина. Току що се бе образувало ново сдружение на няколко частни ада и сириусианския ад, и за първи път от съществуването на ада, като инситуция въобще, някой бе взел надмощие над ортодоксалния ад, тоест - този на Земята.
Признавам си, 13 хилядолетия несменяемо лидерство малко ми бяха поразмътили мозъка. Ако бях със свежия ум на онзи младеж, който дръзна да отцепи групата ангели в самостоятелно сдружение преди тринайсет и половина хиляди години, то въобще нямаше да допусна създаването на частните адове в края на 21 век.
Още тогава щях да предвидя това подло предателство. Но... никоя власт не е вечна, Тогава аз се ядосах повече на това, че не съм АЗ авторът на този заговор, вместо да се приема, че е време да си вървя.
Е, разбира се никоя власт не се дава и без бой. Балът продължи в привидния си весел дух, отнесох другарски шеги до насита, начертахме няколко фалшиви плана за сътрудничество с новосъздаденото сдружение. Поздравих всички предатели от частните адове, а те се убиха да ми се мазнят и кълнат във вечно приятелство...
Накратко - всички ме гледаха като изкуфял старец и бързаха да си разпределят зад гърба ми парчетата от моето царство.
Разбира се, след бала хвръкнаха много глави. Аз дори и за миг не се заблуждавах, че истинските заговорници ще останат недосегаеми за мен, но каквото можех да направя - направих. Поне малко ми олекна.
А постъпих глупаво. Гневът е нашият най-добър приятел, но когато е чужд. Нашият гняв е нашият убиец. Вместо да се занимавам с показни убийства, трябваше да изляза от тяхната игра. Трябваше да предам крепостта, трябваше да се оттегля тотално и ако ще, след три хиляди години, отново да си върна моето. Цялото накуп! Но, не би! Аз се заех с глупави битки..."
Младият офицер беше добър слушател. Това беше третият му курс след академията, но вече бе изпитал на гърба си почти всичко лошо, което може да се случи на един млад офицер без връзки, решил да направи кариера в между-галактическите полети.
С много луди се беше срещал вече. Този можеше само да го забавлява. Не налиташе на бой, не псуваше, нямаше извратени желания (е, поне засега). Компанията му във всеки случай бе за предпочитане пред начумерения трети помощник, който говореше само за сексуалните си успехи във военното училище.
"... освен това, настъпилата промяна бе посрещната с пълно мълчание отгоре. Това ме тревожеше най-много. Бог беше ням, глух и сляп."
- Чакай, чакай - реши да се обади младежът - Да не искаш да кажеш, че...
- Че Бог командва всички? - мъжът се подсмихна - Ти как мислиш. Когато се отцепих с няколко безразсъдни, но не особено интелигентни ангела и създадох силите на мрака, можех ли да просъществувам и един ден, ако нямах договор с Бога? Архангелите му можеха да ни смачкат за един час. Бог овреме проумя, че раят не може без ад. Аз му предложих идеалното решение. Първоначалното мислеха да направят ада на Земята - в тленния свят. Аз измислих ада за душите. От тогава още архангелите ме мразят.
Младежът само вдигна вежди и продължи да яде.
"Трябваше да се справям сам с настъпилия хаос в адовете. От където и да погледнех нещата, ясно беше едно - трябваха ми души.
Няколкото евтини трика, които опитах в началото не дадоха резултат. Въртях душите от отделение в отделение, мамех с документацията от чистилищата - никакъв резултат. Отсрещната страна явно правеше същите шмекерии, защото когато от рая теглиха чертата при една внезапна проверка, се оказа, че за три месеца общият брой на грешните души във всички адове се е удвоил.
Направиха ни пълна ревизия, въведоха нова система за регистрация, аз хвърлих вината върху няколко неудобни мен чиновника, и сложих край на евтините номера."
- Чакай, чакай - обади се пак младежът - А Чистилището на кого е?
- Чистилището е пак мое изобретение. Внедрихме го след новата ера. Носеше ми добър доход, макар да нямах пръст в управлението му. Но получавах солиден дивидент. На няколко пъти преливаше и се налагаше да създаваме клонове в различни галактики. От там тръгна идеята и за частните адове.
- Искаш да кажеш, че адовете и чистилищата са пръснати из цялата вселена?
- Ами горе-долу...
- А Раят?
- Той си е на едно място.
- И къде е?
- Хм. Като се сметне, че вече ми е все едно, мога да ти дам добър съвет: Спазвай Божиите заповеди и след 60-70 години ще разбереш.
- Хъ! - изрази неодобрение младежът - Ами ако не съм християнин?
- Все тая - всички, които вярват в рай и ад се ползват от услугите на Рая или някой от адовете. Не ги делим по религии.
- Ами ако не вярвам в Бога?
Мъжът се усмихна снизходително.
- Няма "вярвам-не вярвам". Има Рай, Чистилище, Ад - все някъде ще попаднеш.
- Ами другите, дето не са хора?
- Всички които имат душа под някаква форма идват при нас. Не е задължително да си хуманоид, за да изповядваш християнството или исляма, нали?
- Хм, така е. - примири се младежът - Последният ми рейс беше с поклонници на Дева Мария от Алдебаран. Те си я представяха като медуза. Те си бяха и медузи, де... Още пазя една иконка, която ми подариха.
- Виждаш ли? Представяш ли си колко работа имаме при толкова души?...
- Чакай, чакай! - младежът пак се сети нещо. - Ами душите на неверниците преди Чистилището? Тях къде сте ги класирали?
- Знаеш ли? Ти никак не си глупав. - каза мъжът докато палеше нова цигара.
"Точно с тези души се заехме след провала на документните афери. Старите души - тези, които са съществували преди създаването на нашите структури, са били винаги проблем, пред който сме си затваряли очите.
Още по времето, когато Адът беше нов и единствен, бяха регистрирани първите случаи на неидентифицирани души, които се опитваха да влязат при нас не по каналния ред. При съвместни изследвания с Рая, се установи, че из пространството витаят души, които не са регистрирани като божии създания. Още тогава излезе строга заповед, до второ нареждане да не допускаме тези души нито в Рая, нито в Ада.
Второ нареждане, обаче, така и не излезе.
Когато се създаде Чистилището, имаше разгорещен дебат, дали не трябва да ги приемем там, но в крайна сметка се стигна до решение да не се рискува - Чистилището все още бе в процес на разработка и старите души отново останаха извън борда.
После дойде времето на големите експанзии. Религиите плъзнаха навсякъде из вселената и потокът на души нарасна неимоверно. Никой нямаше намерение да се занимава с пръснатите из Космоса стари души. Едно, че трудно се цивилизоваха, второ - трудно се откриваха. При всеки сблъсък с такава душа, ние действахме по старата заповед, тоест - отхвърляхме ги."
Офицерът привърши с яденето, наля си още една чаша бира и се разположи удобно на стола.
"В борбата между адовете обаче старите души станаха много търсени. И докато другите се опитваха да изобретят всякакви подходи за примамването и залавянето им, един гениален стажант от моят екип цъфна една вечер при мен с гениалното си предложение.
Хрумването му, както всяко гениално нещо, беше просто. Старите души, освен своята опърничавост и трудна събираемост имаха още един недостатък - не се знаеше нито колко са на брой, нито колко са стари.
Никой досега не си беше правил труда да залавя и изследва стара душа. Доколкото можех да доловя от изследванията на моите експерти, а и от шпионската информация за дейността на конкуренцията, нямаше някакво ясно изразено свойство на старите души, което да ги отличава от организираните души. Бяха най-разнообразни, което беше сериозна пречка за изработване на единна стратегия по улавянето им. Но планът на моя стажант въобще не включваше точка за залавяне на стари души.
Той предлагаше просто да си ИЗМИСЛИМ стари души и да ги регистрираме като заловени при нас. Като казах "измислим", имах пред вид по-скоро да ги "създадем" синтетично.
Този план до толкова ме завладя, че веднага повиших стажанта в ранг на архидявол и го поканих на вечеря, където го отрових с отлежало вино. Не желаех да рискувам идеята му да попадне в ръцете на конкуренцията.
Операцията, която организирах после, бе крайно секретна, и аз се стараех да убивам всички участници в нея, колкото и ценни специалисти да ми бяха. Много жертви и средства хвърлих, но в крайна сметка постигнах желания резултат - построих машина за фабрикуване на стари души. Сега вече успехите на конкуренцията бяха залог за моя личен успех."

добавена на 06.06.2007, 04:18

«предишна глава

следваща глава »