НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Последният землянин"

Глава 3.

- Да не ти е лошо?
- А, добре съм - каза несигурно младежът - От умората е. Тази бира ме хвана. Ще си направя кафе. Вие искате ли?
Мъжът отказа.
"Чаках подходящия момент и когато другите започнаха да ловят стари души в по-голямо количество, аз просто включих машината и единствената ми грижа бе да не прекалявам с количеството, за да не събудя подозрение.
Докато ме усетят, аз вече бях взел първенството и бях натрупал значителна преднина. Конкурентите скърцаха със зъби, но не можеха нищо да направят - старите ми души бяха толкова редовни, колкото и техните.
Раят не се намесваше, защото по принцип сред старите души не се предполагаше да има праведници. За да не будя подозрение, бях се постарал да натъпча порядъчно количество стари души и в чистилищата."
Младият офицер чувстваше, че ще повърне, но не мръдваше от мястото си, прехласнат по разказа, който слушаше. Беше толкова откачено, че чак бе хубаво. В главата на младежа се въртеше една единствена мисъл - докъде се простираше лудостта на този човек!
"Всичко вървеше като по мед и масло. Вече бях задействал връзки за привличане обратно на блудните овчици, които ми забиха нож в гърба на бала на предателите - след моя успех организацията им беше силно разклатена. Правех доста успешна дипломация и сред по-дребните риби в адовия бизнес - доста от тях бяха вече готови да се обединят с мен. Бях планирал всичко до последният детайл. Дни ме деляха от унищожаване на единственото доказателство за измамата ми - машината за души. Държах я за всеки случай. Но... Никой план не е съвършен. Синтетичните души започнаха да се подуват..."
Мъжът беше толкова сериозен, че младежът не посмя да се изсмее.
"Първите доклади получих от моите адове. Една бърза проверка установи, че се подуват само синтетични души. Нямаше сигнали за подобни случаи при конкуренцията, колкото и сигурни канали за шпионаж да използвах. Честно казано, хвана ме страх. За първи път в живота ми. Ако не овладеех положението, истината скоро можеше да изплува като вмирисан удавник.
Трябваше бързо да обера всички синтетични души и да ги скрия някъде. Но как да го направя? Ако всички синтетични души бяха в моите адове, нямаше да е проблем да ги покрия някъде. Аз обаче бях пратил доста души в чистилищата, където не можех да се разпореждам еднолично."
- В напрегнати моменти обикновено въображението ми работи на високи обороти. Много високи. Чак мен самият ме е страх какво може да се пръкне всеки път, когато го пришпорвам. Този път обаче, бях премахнал всякакви ограничения пред полета му и то изобрети нещо наистина смайващо - заболяване по душите, нещо като грип...
"Рискът беше голям. Можеше да има Божия намеса, а тогава аз така или иначе загивах. Но аз заложих на пукнатините в системата на чистилищата - на занемарената хигиена, на слабостите на някои от управителите и прочие - с други думи: "Никой освен Бог не е безгрешен", а аз умея да използвам тази максима перфектно, когато е за мое благо.
Съвсем конфиденциално, в лични разговори и с добре подготвени посредници, разпространих слуха, че подуването е заразно заболяване, разпространено поради немарливост, заплашващо да се превърне в епидения, и че само аз мога да излекувам заразените души. Притежателите на чистилища бързо прецениха, какви ще са последствията от раздухване на въпроса на по-високо ниво и решиха да се отърват от неудобния товар.
Нямаше как конкуренцията да не забележи нещо. Но аз бях подготвен и за този случай. Моите адвокати изготвиха една инициатива - даване на души под наем между чистилища и адове, която формално не нарушаваше никой закон.
Това беше такава голяма глупост, че всички веднага ме заподозряха в някакви гнусни машинации и започнаха да ме следят изкъсо. Аз обаче нямах нищо против и, всъщност, точно това ми беше целта, защото никой не се взираше там, където трябва.
Следяха ме за евентуални документни измами, за фалшиви инциденти при превоза. Гадаеха, какъв ще е следващият ми ход. Смятаха, че съм измислил тази инициатива като начало на някоя по-заплетена машинация, и въобще ги бе обзел такъв страх от нелогичността на моите действия, че никой не обърна внимание на истинската цел на тези трансфери.
Смятах, че докато успеят да се ориентират в обстановката, аз отдавна ще съм приключил с подуващите се души. Такива бяха моите планове... Да. Бях заслепен от собственото си могъщество."
Младежът си сипа сладолед.
"Междувременно моите специалисти бяха констатирали известно свиване в подутата душа, когато бива подложена на силно налягане. Нямах време да чакам подробните изследвания в тази насока и реших да складирам душите по океанското дъно на Земята. Пред комисията, която издаваше разрешителни за адове, представих идеята си като нов вид мъчение. Няколко подходящи подкупа затвориха по-будните очи и проектът ми мина
Тук обаче ме чакаше нова неприятна изненада - при контакт с водата синтетичните души се взривяваха. Малко след като ги бях складирал по дъното на океана, започнаха първите експлозии. Докато успея да реагирам, вече бях предизвикал всемирен потоп.
Стана голям скандал. Трябваше отново да тормозя въображението и подчинените си. Фалшифицирах документите от инцидента, представяйки историята за саботаж, изчезналите души оправдах с несъществуваща кражба от страна на конкурентна фирма, започнах десетина дела за обезщетения с чистилищата, които ми бяха дали на заем "болните" души.
Наложи се да инсценирам със задна дата преследване на кораба с крадците и унищожаването му, което от своя страна е довело до разпиляването на откраднатите души в космическото пространство - нека желаещите да ходят да ги събират. Наложи се също така набързо да се простя с голяма част от нормалните си души, като обезщетение за чистилищата - ищци, базирайки се на собствената ми правна обосновка, за даване на души под наем."
- Между другото, - поясни мъжът - делата в отвъдното се водят със страшна скорост!
"Също така, няколко члена от комисията по адовете заплашиха да пропеят, че съм им давал подкупи за си устроя ада на морското дъно и се наложи да давам нови подкупи...
Хиляди пъти съжалих, че не подхвърлих онзи гении на конкуренцията вместо да се хващам с глупавите му идеи, и че въобще не си подадох оставката в нощта на бала, и не се оттеглих в някое VIP - кътче на Рая, да си пиша мемоарите, и да държа в напрежение Архангел Михаил и Архангел Гавраил.
Всичките усилия и средства, които хвърлих за няколко седмици, въобще не премахнаха проблема с подуващите се души и трябваше да им търся ново укритие.
Защо просто не отидох да си призная в частен разговор с Бога?"
- Какво щеше да ми направи? Това, че синтетичните души се взривяваха щеше да е по-скоро негова, отколкото моя грижа. Щяха да плъзнат слухове, че душата съвсем не е безсмъртна! А дори и да разкриеше истината за мен, повредите във вярата щяха да са необратими. Той просто щеше да се види принуден да покрие случая по най-безшумния начин.
Щеше да запуши устата на конкуренцията, щеше даже да ме направи владетел на всички адове, ако бях поискал, само и само да не се размирисва тази афера...
Младият офицер тихомълком си наля двойно уйски.
- Е, можеше да постъпи и по друг начин, но признанието щеше да ми донесе успех с по-голяма вероятност отколкото това, което предприех.
"Пак някакъв умник, от новосформирания ми кризисен щаб, подхвърли идеята да натикаме душите там, където никой не смее да припари. А именно в Тартар.
Много добре знаех, какви могат да са последиците, но отчаянието ме караше да вземам безразсъдни решения. Тартар бе запечатан от хилядолетия и никой, дори Бог, не желаеше да се занимава с него..."
- Чакай! - спря разказа младият офицер - Какво е Тартар?
- Не си ли учил гръцка митология? Някога Зевс затворил титаните в Тартар, след като ги победил. Отвън останал само Прометей, а после пуснал и Кронос. Но това е друга история...
" Мръсно и проклето място! Това е дупката на дупките! Бездната на бездните! Охраната му - проклетите сторъки, пазеше не само титаните да не излязат от там, но не допускаше и никой да пъхне още нещо вътре. Договорка с Бога ли имаха или го правеха на пук - не знам. Аз, във всеки случай, нямах намерение нито да им плащам входна такса, нито да се пазаря с тях.
Събрах всички свободни от дежурство сили на мрака. Разделих ги на две групи и с контейнерите, пълни с подути души, потеглихме към Тартар. Едната група трябваше да отвлича вниманието на сторъките, другата, ръководена от мен, трябваше да пробие стената на Тартар, и да изхвърли подутите души в бездната.
Тартар, доколкото знаех беше опасан само с медна стена и три пласта нощ. Моята цел бе да пробия стената под седемте печата, с които Бог бе запечатал входа на Тартар защото нямаше сила във вселената, която да отвори тези печати. Само божията десница можеше да го стори."
Мъжът отпи от бутилката уиски пред офицера и после, погнусен го изплю в мивката.
- Какви боклуци пиеш?
Младежът само сви рамене.
"Дойде денят на атаката. Отвличащата група започна да дразни сторъките - те - глупави същества, ако си виждал как куче гони муха, се захластнаха по прелитащите и крещящи дяволи, демони и вещици, и за известно време аз и моята група бяхме незабележими за тях. След няколко часа непрекъсната работа, успяхме да пробием една достатъчно голяма дупка в медната обвивка и да вкараме там шланг, през който започнахме да изсипваме душите.
Може би бързахме, може би бяхме нервни, може би просто бяхме закъснели, но по едно време душите започнаха да гърмят. Гърмежите привлякоха вниманието на сторъките, но не това беше най-страшното.
В Тартар започна да става НЕЩО.
Налягането се увеличи и започна да връща душите в шланга. Ние се опитахме да затворим дупката, но беше вече късно. Страхотен взрив разтърси входа към Тартар и седемте печата бяха счупени."
- Чел ли си "Откровението на Йоан"?
- Кое?
- Апокалипсисът!
- Ааа, чувал съм нещо...
- Е, ако Йоан можеше да види по какъв точно начин се сбъдват неговите предсказания... - мъжът поклати глава в знак на съчувствие - Едва ли би ги написал. Бях извършил непростима глупост.
"Всякакви изчадия адови се разхвърчаха из небето, сторъките най-после се срещнаха с хората, титаните отново бяха на свобода. Природните стихии си плюха на ръцете и замачкаха Земята.
Най-лошото, обаче беше, че от Тартар започнаха да извират чудовища, никога невиждани и нечувани в нашата вселена. Един друг свят се бе отворил към нас и даже Бог не знаеше, какво можеше да дойде от там."
- Това, което в Апокалипсиса е описано като борба МЕЖДУ доброто и злото, между светлината и мрака, между ангелското войнство и демоните на ада, беше, всъщност, една СЪВМЕСТНА операция на доброто и злото, по запушването на най-голямата пробойна в историята на света.
"Битката, с две думи, беше велика, жертви паднаха много, свидетели останаха малко. Пробойната беше запушена, но Земята беше обречена - нито хора, нито животни можеха да останат вече на нея. Трябваше да я напуснем. Титаните отново бяха господарите на Земята."
В кухнята влезе една чорлава жена. Отиде до хладилника, извади кутийка бира и излезе. На минаване покрай пушещия мъж, измъкна цигарата от ръката му и я хвърли в сметопреработвателя.
- И всичко това, - каза мъжът докато палеше нова цигара - благодарение на мен. Беше ми дошло вече до гуша. Беше ми все едно, как ще ме съди Бог. В конфиденциален разговор с него си признах всичко - както си беше.
Тогава научих малко повече за Тартар.
"Тартар всъщност се оказа нещо специално. Нещо като язва в нашата вселена. Нещо като черна дупка, само че закърпена. Медният пръстен около отвора не беше сложен за красота, а за концентрация на полето. Пластовете мрак - за обиране на вибрациите. Аз, глупакът, с моят отвор за шланг, бях внесъл особена точка в полето, в резултат на което то бе преминало от тороидална в спираловидна форма. Гърмящите души бяха изиграли ролята на катализатор и лавинообразния саморазпад в областта на спираловидното поле бе създал такъв мощен взрив, че седемте фиксиращи елемента се бяха оказали безсилни да крепят мембраната между двата свята.
Елементарна техническа неграмотност. Хилядите години чиновническа работа бяха затрили от ума ми наученото на младини.
Разговорът, разбира се, си остана конфиденциален, но аз си отнесох наказанието. Бях низвергнат. Беше ми отнето безсмъртието, беше ми отнет Ада - станах обикновен човек."

добавена на 06.06.2007, 04:18

«предишна глава

следваща глава »