НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Румен Николов > "Последният землянин"

Глава 4.

Мъжът угаси фаса в пепелника и не запали нова цигара.
"Преди да напусна, обаче трябваше с всички достъпни мен средства да организирам евакуацията на земните жители по най-безопасния и най-малко травмиращия за тях начин (сякаш нещо можеше да ги травмира повече).
Нямаше време за преговори с различни планети, изкарах, колкото имах телепорти от Ада, разпространих с помощта на секретните предаватели сигнал за бедствие в космоса, обещах щедри възнаграждения за всеки спасен землянин. Адовата стража се зае с организираният достъп до телепортите, други изчадия се пръснаха из цялата земя в ролята на червен кръст. Всичко, което можеше да бъде спасено, беше спасено - хора, животни, редки видове. На Земята останаха само титаните и сторъките. После освободих служителите си, предадох всичките си правомощия, магически сили, безсмъртието си. Напуснах Земята последен."
Разказът явно бе приключен, но младежът стоеше безмълвен, вперил немигащи очи в мъжа пред себе си. За миг му се бе сторило, че всичко това е истина и го бе обзело особено чувство на страхопочитание. Постепенно дойде на себе си и се усмихна.
- Хубаво разказвате!
- М-да, - мъжът сведе очи към ръцете си и се усмихна самодоволно.
- Писател ли сте?
Мъжът погледна изненадано младежа.
- Мислиш, че си измислям ли?
- Честно казано...
Настъпи неловка пауза.
- Както и да е! - мъжът потупа младежа по рамото - Приятно ми беше да си поговорим.
- Искате ли да ви черпя нещо? - попита младежът, уплашен, че е наскърбил човека - Имам лимит на барчето, а все не мога да го изразходвам...
- Благодаря, момчето ми! Аз пуша само цигари...
- Но...
Внезапно се разнесе вой на сирена. Младежът се огледа набързо и хукна.
Не след дълго, по високоговорителите на кораба се разнесе мазен глас:
"Внимание, внимание! Тук са "Пиратите на трите кръста"! Корабът ви е в наше владение. Моля всички в салона след пет минути. Който не е там, ще бъде убит! Внимание, внимание..."
Чу се шум от много стъпки. Всякакви същества - пътници на кораба и екипаж, напираха към салона, във вида, в който ги беше сварил сигнала за абордаж - по хавлии, по пижами, с униформи и с набързо вдигнати гащи. Зад тях прииждаха въоръжени до зъби пирати от най-различни разумни и полуразумни видове.
Пътниците и екипажа бяха струпани в центъра на салона, а пред тях се изтъпаниха главатарят на пиратите и неговите офицери.
- Здравейте, здравейте - провикна се главатарят - На мизерно корито се возите! Нямате ли пари за по-луксозен кораб?
Капитанът на кораба се промъкна от тълпата и излезе напред. Беше възрастен сириусианец с ясни следи от скорошно препиване по лицето си.
- Не ми обиждай кораба, гнидо! - каза той с хриплив глас на пирата.
- Ха! - изненада се главатарят на пиратите и в отговор застреля капитана. - Друг съмнява ли се, че този кораб е боклук?
Всички мълчаха. Един пиратски офицер излезе напред и се прокашля.
- Някой от вас може ли да предложи откуп за живота си? - запита той делово - Ако може, нека го каже сега. Можем да дадем срок една седмица на роднините му да го съберат - мисля, че е разумен срок. Другите, уви, ще ги изхвърлим в космоса. Е?
Пътниците мълчаха объркани.
- Какъв е откупът? - запита плах глас от тълпата пленници
- Два милиона гулдена, не по-малко!
Настана тишина. Два милиона гулдена беше огромна сума.
- Уважаеми! - чу се приятен глас от тълпата - На вас говоря. Да!
Мъжът който се представяше за Луцифер излезе напред. Насочи се към пиратския офицер, който току що бе представил искането за откуп. Пиратите бяха изумени от смелостта на този не особено едър човек.
- Няма да е зле да се покаете в най-скоро време - каза мъжът - Сред нас има свещеник, може да ползвате услугите му.
- Да се покая - като в транс повтори пиратският офицер - За какво?
- Остават ти трийсет и шест секунди живот - отвърна му мъжът.
- Ама че смешник - намеси се главатаря и грубо блъсна мъжа - ти да не си ясновидец? Патрик, - главатарят се обърна към офицера, който трябваше да се покае - дай по едно питие, преди да изхвърлим този на разходка около кораба.
Пиратите се разсмяха на забележката на шефа си. Патрик се насочи към бара, но не забеляза едно стъпало и залитна. Тялото му се усука така, че тилът му се удари точно в ръба на една маса и Патрик се просна безжизнен на пода, без даже да разбере, какво е станало.
Всички в салона извикаха от изненада. Двама пирати се хвърлиха към Патрик.
- Мъртъв е шефе - каза след малко единият
Настана гробна тишина.
- Точно трийсет и шест секунди - чу се уплашен глас от редиците на пиратите
- Ти какво - нахвърли се главатарят към проговорилия - Майтап ли си правиш!
- Без да искам, шефе! Броих на ум! Точно на трийсет и шестата секунда си удари главата!
- Идиот! - главатарят удари един шамар на подчинения си.
После се насочи към дребния мъж. Надвеси се над него, но не посмя да го пипне с пръст.
- Патрик ми беше като син! Как направи това!
- Нищо не съм направил - мъжът го гледаше съвсем спокойно в очите - Просто го предупредих.
Главатарят дишаше тежко, разкъсван от силна душевна борба.
- А на мен, - каза накрая той - на мен какво ми е писано? Кога ще умра?
- От теб зависи - отвърна мъжът - Например, от решението, което ще вземеш сега.
Главатарят се обърна и нервно закрачи около пленниците. Всички мълчаха. Минаха две минути. Главатарят се върна при мъжа.
- Ще оставя това корито и пътниците му живи и здрави, но - главатарят направи пауза за да си поеме дъх - ти ще дойдеш с мен!
Помълча малко и след като никой не проговори, продължи
- Правилно решение ли взех?
- Все тая, - каза мъжът - вече го взе!
- Събирай си багажа тогава! Ще взема и третия ви помощник, на мястото на Патрик. Тръгваме след пет минути.
- Както кажеш. - каза мъжът и му обърна гръб.
Пътниците побързаха да се махнат от салона. Пиратите също си тръгнаха, мъкнейки със себе си противящия се трети помощник.
* * *
- Е, вече си капитан! - каза мъжът на останалия като в небрано лозе Парсифал. - Честито!
- Как го направи! - запита младежът - Нали вече нямаш свръхестествени сили?
- Имам добра памет - усмихна се мъжът.
- Ами цигарите? - не се предаваше младежът - Цял стек трябва да си изпушил, откакто се срещнахме. Откъде ги вадиш?
- Ааа, това ми е награда още от академията - обясни мъжът - Тя си е моя. Марка "Феникс" - като я изпуша и пак се появява в джоба ми. Можеше да ти подаря една, но понеже ти не пушиш и не искам да умра от никотинов глад, ще ти дам ценен съвет: д-р Настя обича да слуша Брамс, а след концерт най-харесва бяло полусухо вино и маронска кухня.
Младият офицер се изчерви и побърза да смени темата.
- Какво ще правите при тези главорези? По-кръвожадни от тях няма в тази част на Млечния път.
- Няма страшно, - потупа го по рамото мъжът и се приготви да тръгва - Свикнал съм с главорезите. Тези са направо божи кравички в сравнение с моите дяволи. От друга страна...
Пиратският главатар се приближи към тях и прекъсна разговора. Мъжът тръгна след него, но на изхода се обърна.
- От друга страна, все ми се е искало да се пробвам като проповедник...

добавена на 06.06.2007, 04:19

«предишна глава