НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Дика > "Приказка за една принцеса"

Глава 1

Ема се огледа, но наоколо не видя нищо познато. В уплашения й поглед се четеше объркването от това, как бе попаднала там.
Само преди няколко минути си беше в къщи и просто четеше книга. Тъкмо беше решила да я зареже обратно на нощното шкафче когато телефонът й звънна. “Дано да е Ан” – помисли си тя и тръгна към слушалката. Но преди дори да я докосне й причерня и всичко около нея се промени. Виеше й се свят и макар че не можеше да различи предметите около себе си все още чуваше телефона да звъни. Сякаш беше далеч и продължаваше да се отдалечава...докато най-накрая не изчезна напълно.
След секунди на Ема вече й се струваше, че бяха изминали часове. Така внезапно както изчезна, всичко около нея се появи отново. Тя не знаеше къде е, но едно беше ясно – не си беше в къщи. От апартамента й нямаше спомен, наоколо имаше само странни растения, камъни и кал. Все едно бе попаднала в някаква джунгла. Още по-странно бе, че само преди минути през прозореца й я галеха нежни слънчеви лъчи, а сега валеше проливен дъжд и капките изглеждаха като малки късчета лед, отразяващи лунната светлина.
- Това е сън, просто трябва да е! – започна да си говори сама. Вече беше мокра до кости и студения вятър я пронизваше, не можеше да си позволи да изпада в паника. Всичко беше толкова реално, явно не бе сън. Но тогава какво?
Преди да успее да открие отговора на въпроса си нещо друго се изпречи на пътя и`, при това буквално. Пред нея се появи огромно и ужасяващо чудовище, с бяла козина и зловещи червени очи! Ема побягна, но се спъна в някакъв камък и падна на земята. Започна да пълзи, още малко и щеше да се хване за един храст, само ако можеше да се пресегне по-далече...
- Пусни ме!
Съществото я беше хванало за крака, започна да я дърпа към себе си. Ема се почувства като във филм на ужасите. То сякаш се опитваше да каже нещо, но дори да беше така тя надали би го чула, защото крещеше колкото и` глас държи. Чудовището я вдигна на крака, хвана я за раменете и я разтърси, но тя продължи да пищи и да се опитва да се изскубне.
- Млъкни най-сетне!
Това вече го чу. Значи можеше да говори? Всъщност сега, когато Ема се успокои и огледа “чудовището” й се стори, че не е чак толкова...ужасяващо.
- Най-сетне! – каза съществото, - Не разбираш ли, че се опитвам да ти помогна?
- Но защо?
- Защото и ние имаме нужда от помощта ти.
Ема не каза нищо. С какво би могла тя да им помага, и кои бяха тези “ние”? Чувстваше че главата й ще се пръсне.
Внезапно ярка синя светлина освети небето и ужасен пищящ звук прониза въздуха. Ема почувства как за секунди беше като сляпа и глуха. Когато отново успя да отвори очи косматото...нещо я беше хванало за ръката. Преди да каже и дума тя вече тичаше след него по тясна пътечка между дърветата.
- Какво става? – извика тя задъхана и уморена.
- Маркираха ни.
- Какво?
- Явно са ни усетили и пуснаха маркер да ни следи. Трябва да му се измъкнем преди да ни е настигнал.
Продължаваха да бягат, докато Ема не забеляза края на пътеката – свършваше точно пред една огромна скала! Опита се да спре, но нещото не я пусна и я повлече след себе си.
- Има скала! – извика отново. Възможно ли беше да не я е забелязало? Цялата беше кална и мокра, нещо я преследваше и сега й трябваше само да се блъсне в огромен камък!
- Довери ми се! – каза съществото и продължи да бяга с всичка сила.
Ема не можеше да гледа, затвори очи в очакване на сблъсъка...но това не стана! Когато се огледа пътеката я нямаше, както и нищо от предишния пейзаж, дори скалата. Явно бяха минали през нея. Когато погледна назад обаче вместо пред студен камък забеляза че стои пред стъклена стена. Поне така изглеждаше, но когато я докосна беше като от...вода? Всичко беше толкова странно, че не знаеше дали трябва да разсъждава по тези въпроси. Току виж станали по-странни.
Тогава някой я хвана за ръката, но не беше голяма космата лапа, а човек! Ема го погледна – до нея стоеше високо русо момче, но с червени очи. Вече дори и те не изглеждаха толкова зловещи. Явно имаше много неща, за които трябваше да получи обяснение.

добавена на 03.08.2007, 16:02

следваща глава »