НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Калоян Цанев > "Ангел хранител"

Глава 1

Виолетовият гигант обгръщаше с масивната си сянка малката рафинерия, която се бе спотаила в него, криеща се от лъчите на звездата. Тънката ивица на осветената страна на планетата се извиваше в единия й край, а над нея блестеше ярко най-големият от спътниците, остатък от древната й среща със скитаща комета. Ледената скала се сгърчи като агонизиращо животно и изригна гейзер от разтопени частици. Поредица от едва забележими припламвания издаваха част от смразяващата картина наоколо. Като два рояка насекоми около него се бяха вкопчили изтребителите на защитниците и безмилостните нашественици. Въпреки че пилотите на патрулната ескадрила бяха опитни, многобройният противник надделяваше и командирът на звеното осъзнаваше неизбежното. На няколко хиляди километра от малката схватка се намираше газпреработващата рафинерия, разпростряла дървовидната си структура в сложна несиметрична форма, а огромните сферични контейнери с полезни газове бяха отрупали “клоните” й като презрели плодове.
Командирът на ескадрилата чу в главата си и последния сподавен вик на единствения оцелял от неговото крило преди изтребителят му да се изпари от вражеските оръжия и притвори за момент светлосините си големи очи. В съзнанието му спонтанно изникна кратка молитва към богинята Дахила, с която приспиваше единствената си дъщеря. Той свали шлема си и осветлението в кабината озари луминисциращите бойни значки вшити във ветрилообразният край на главата му. В следващия момент корабът му се разтресе, а радарната система изви протяжно предупредителен вой ... останалите нападатели се бяха прегрупирали и масово го обстрелваха със смъртоносните си оръдия. Изтребителят му направи сложна спираловидна маневра и той форсира двигателите, откъсвайки се от преследвачите ... оставаха му секунди време за да реши какво да прави. С няколко бързи движения прокара пръсти по дисплея на своята конзола. Тактическата схема на пространството, в което се намираше се промени и сега сензорите на кораба му показваха близката рафинерия. Три малки точки вече се откъсваха от нея – транспортните кораби, предназначени да превозват ценни суровини сега носеха на борда се бежанци. В радиус от 20 хил. километра нямаше и следа от враговете. Беше успял да отвлече вниманието на разузнавателното звено, което ги връхлетя неочаквано. Той прошепна благодарствен израз към загиналите си колеги, но в следващия момент предупредителна жълта светлинка като малка светулка изникна на радара, издаваща обект само на няколкостотин километра от съоръжението. Бордовият компютър разпозна параметрите на ракетна фрегата, която се канеше да влезе в обсег. Командира знаеше, че още два транспорта трябваше да напуснат орбитата на планетата и беше възможно семейството му да е в някой от тях. Той пренасочи енергията от останалите системи към двигателите и те изреваха яростно, разтърсвайки малкият изтребител. Бе изключил дори животоподдържащата система, за да надвиши максималната си скорост. Вдигна едната си ръка и разпозна малки пукнатини по ципите между пръстите си. Влажността на въздуха, така необходима за неговия вид се изпаряваше и ефектите вече предсказваха злощастния край. Това не го интересуваше, защото съзнанието му пулсираше от гняв към тези безскрупулни врагове, с които воюваше народът му вече 54 години. Сега бяха започнали последната си атака, върху родния свят Амфилия. Основната ударна група вероятно дори нямаше да спре край тази малка миннодобивна колония, а единствено една фрегата трябваше да се погрижи за рафинерията.
“Хайде,” помисли си пилота “откачете газовите контейнери!”. Радиото както и част от останалите подсистеми на изтребителя му не работеха и сега той се молеше за малко повече време докато достигне целта си. Секундите се изнизваха между ципите на пръстите му и отново мислите за неговото семейство, с което прекарваше кратките си отпуски в необятния океан на Амфилия се прокраднаха в мислите му. Спомените и реалността се бяха вплели в здрава хватка и докато блуждаеше в миналото, в предния илюминатор се показаха комплексите на рафинерията, придобиващи очертания. Километричните й фрагменти ставаха все по-големи на фона на изгряващата звезда, която осветяваше станцията и половината от газовия гигант. Следващото нещо, което забеляза бе, че кълбовидните депа започнаха да се отделят в отговор на молитвата му сякаш под влияние на космическия вятър, който брули гигантското дърво. Главните тръбопроводи на контейнерите бяха отворени и изпускаха под голямо налягане силни струи зелено виолетов газ, който блестеше като приказна пелерина на фона на слънчевата радиация. Благодарение на това, те се отдалечаваха от съоръжението и блокираха предстоящата атака от половинкилометровия кораб, който приближаваше. С майсторски изпълнени маневри малкия звездолет се промуши между една от сферите и станцията, направи завой около друга и се стрелна към фрегатата, която разгъваше оръжейните си фрагменти. Бойните гнезда изстреляха първия си залп и десетки ракети се врязаха в един от контейнерите, който експлодира в зрелищна огнена феерия. Газът, който съдържаше не беше избухлив и това предотврати верижна реакция в разноцветната пелена, която обграждаше съоръжението. Командирът знаеше, че не разполага с много време затова се насочи към последната битка в живота си. Продълговатото туловище на фрегата се изправи пред него като зловещо създание от пъкъла, разтворило крилете си за атака. С ловки виражи той се изплъзна от огъня на близките батареи. Първоначалните му надежди се бяха изпарили след бързия оглед на ситуацията. Вражеският мостик беше покрит от защитни екрани. Изтребителя се сгърчи за миг и малки искри пробягнаха по командното му табло. Нова мощна експлозия бе обгърнала друг контейнер и разчистваше пътя на звяра към лесната и неподвижна плячка. Той прокара отново пръсти по дисплея и сензорите показаха как и последните два транспорта се откачват от доковете. Пилота знаеше, че ракетните банки се презареждат за не повече от десет секунди, а следващото попадение щеше да е право в рафинерията. Двойката товарни звездолети не се беше отдалечила достатъчно и последвала експлозия щеше да се окаже фатална за тях. Трябваше да действа светкавично.
Ненадейно пред него блеснаха лазерни откоси, единият от тях уцели изтребителя му и за един кратък момент той изгуби контрола си над него. Кабината започна да се изпълва с дим, който задушаваше дихателните му органи. Той извади малък кристал и го сложи в съответната ниша на конзолата си. Пред лицето му изникна образа на малко дете, усмихнато със странни ококорени очи. “Шай” прошепна пилота и прокара вкочанените си пръсти през трептящото изображение на дъщеря си. Физиономията му се изкриви и смесени чувства на ярост, безсилие и страх избиха навън в гърлен крясък:
- Няма – той насочи изтребителя си – да ви позволя – към двигателния отсек на масивния кораб – да нараните тези, които обичам!

добавена на 20.10.2006, 09:22

следваща глава »