НАЧАЛНА СТРАНИЦА
БЕЗПЛАТНО ПУБЛИКУВАНЕ
ПУБЛИКУВАНИ ТВОРБИ
ЗА НАС
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Bookwheel - Разкажи нещо интересно!

уеб-дизайн и програмиране

Публикувани автори > Донко Найденов - Пряката пътека

Първата глава е публикувана на сайта ни на 06.03.2010, 08:35

Из "Пряката пътека":

По онова време към Кенет често се присламчваше едно съседско кученце, което се казваше Каро и с което той обичаше да си играе. Тази сутрин то отново тръгна с него и съдейки по енергичността му нямаше намерение да го остави сам до гарата. Навън снегът бе покрил изцяло земята, а почти пълната луна създаваше сребрист оттенък на цялата снежна околност. Когато Кенет сви към пряката пътека Каро тръгна след него като припкаше и въртеше опашка. Но когато наближиха изоставената сграда и гробовете, кучето спря изведнъж и погледна гробовете. Кенет също спря, като се обръщаше ту кум кучето, ту към зловещото място. Кучето гледа гробовете около половин минута, след което залая зверски. После се обърна рязко и побягна в обратна посока като лая му се превърна в силно скимтене. В същия миг една леденостудена вълна премина през тялото на Кенет. Освен студа той усети внезапен прилив на силна отрицателна енергия, на нещо лошо и уродливо. Космите по тялото му започнаха да настръхват. Той побягна по посоката в която се намираше гарата като усети, че от гърлото му излиза рев. Колкото повече бягаше, толкова по-силно ревеше.

Глави

- Пряката пътека - Част 1, от 06.03.2010, 08:40

- Пряката пътека - Част 2, от 06.03.2010, 08:42